ПРОГРАМА

Детайли за събитие

Начало:22/06/2017 19:00
Местоположение:Зала България

Описание

 

 ДУХЪТ НА СЕВЕРА

Саша Мяликя диригент
Сонг Джин Чо пиано

ФРЕДЕРИК ШОПЕН Концерт за пиано и оркестър №2 във фа минор, оп. 21
І. Maestoso
ІІ. Larghetto
ІІІ. Allegro vivace
ЯН СИБЕЛИУС Симфония №2
I. Allegretto moderato
II. Tempo andante, ma rubato
III. Vivacissimo
IV. Allegro moderato

ФРЕДЕРИК ШОПЕН пише двата си клавирни концерта малко преди да завърши образованието си около 1830 г. Тогава той е 20-годишен и малко по-късно ще напусне Полша завинаги. По това време композиторът изживява огромна любов към оперната певица Констанца Гладковска. Вдъхновен от чистите чувства, за които тя така и не разбира, написва Концерт за пиано във фа минор, по-късно номериран като №2. В крайна сметка творбата е посветена на графиня Делфина Потоцка, която по-късно завоюва сърцето на маестрото. Концертът е имал първо изпълнение в дома на родителите на Шопен с малък оркестър и отбрани гости. Присъства и един журналист, който на следващия ден публикува статия с най-големи хвалебствия за музиката на Шопен. Пресата започва да възхвалява една творба, която даже още не е изпълнена публично и по този начин подготвя успеха й. На 17 март 1830 г., когато Шопен за първи път изсвирва концерта в Националния театър във Варшава, върху него се изсипва буря от аплодисменти и той бива наречен „Паганини на пианото“. За първи път композиторът успява да установи напълно нови хармонични форми. Соловата партия е много виртуозна и новаторски поставена - вече не е свързана с развитието на музикалните идеи, а по-скоро е самостоятелна и независима. В оркестрацията личи дълбоко познаване на всеки инструмент. Темата в началото на концерта е една от най-популярните теми от творчеството на полския майстор. Във втората част, Larghetto, Шопен достига едно непознато досега звучене на пианото. Тази „песен на сърцето” е толкова лирична, дълбоко трогваща и завладяваща, че критикъг Арнолд Шеринг казва: „Това е най-пламенното любовно излияние, което е познато в музикалната литература!” Полският танц „краковияк” е в основата на третата част на концерта и това се смята за романтичната реализация на полските народни танци. Шопен използва рондо формата съвсем свободно и я смесва с алегро, а солото на тромпета малко преди финала дълго време е считано за неизпълнимо. За първи път композиторът успява да установи напълно нови хармонични форми и това особено се усеща във втората част на творбата. Соловата партия е силно виртуозна, а в оркестровата проличава дълбокото познаване на всеки един инструмент. Концертът е оценен ласкаво от съвременниците на Шопен – Роберт Шуман и Ференц Лист, а днес е в репертоара на редица големи пианисти.

Симфония №2 е най-популярната и най често записваната симфония на ЯН СИБЕЛИУС. Героичните първа и четвърта част са точно това, от което има нужда финландската публика през 1902 г., по време на руската окупация. Първото изпълнение от Оркестъра на Филхармоничното общество в Хелзинки превръща Сибелиус в национален герой. Има редица истории, които разказват как композиторът скицира симфонията. Една от тях гласи, че финалната тема е импровизирана по време на кръщенето на сина на художника Аксели Гален-Калела през лятото на 1899 г. Друга разказва как Сибилиус разглежда едно „Ориенталско капричио“ на 7-годишната Ирене Енери и бива осенен от идеи за първата част на симфонията. Каквато и да е истината, Сибелиус завършва произведението през 1901 г. в Рапало, Италия, където остава известно време, благодарение на финансовата помощ на приятеля си барон Аксел Карпелан. След това творбата бива възхвалявана и от публиката, и от музикалните специалисти и е наречена „Симфония на независимостта“. Сибелиус отрича да е замислил произведението в патриотичен дух. Композиторът пише в писмо: „Втора симфония е изповед на душата ми!” и „Това е борба между смъртта и спасението!”. Той излива мъката си по неотдавна починалата му дъщеря и тежката болест, сполетяла другото му дете. Но рисува и картина на мрачния финландски пейзаж, студен и отблъскващ като финландската зима, изключвайки че може да има някакъв друг вид пейзаж или сезон във Финландия. От самото начало творбата е извън общоприетата представа за симфония. Според някои критици, тя е написана за едно поколение напред и ще бъде призната и разбрана едва след смъртта на композитора. Втора симфония слага края на ранния романтичен период на Сибелиус, в който той отдава почит на предшествениците си. През 1930 г. правителството на Финландия плаща на English Columbia Gramophone Company 50 000 маркка (около 15 000 долара по онова време), за да бъдат записани първите две симфонии на Ян Сибелиус. Това е първият случай, в който някое правителство се интересува от записване на национална музика с цел световна пропаганда. Този запис се пази в Националната библиотека на Финландия.

  КУПИ БИЛЕТ ОНЛАЙН