ДИМИТЪР НЕНОВ Четири скици за голям оркестър

ДИМИТЪР НЕНОВ (1901-1953) Четири скици за голям оркестър (1925)

Въжделение

Копнеж

Гротеска

Танц

„Понеже винаги съм бил независим, не търсех триковото, а търсех моето, проблемата за „българското“ не ме интересуваше така, както днес. Мястото тук е малко за моето днешно отношение към българското; то е почти същото – не заместване липсата на собствени мотиви с готови български ще доведе до „българското творчество“, или пък безспирното спекулиране – щом си българин, не може да не твориш български, а духът, българският, който живее в нас, ще кристализира постепенно и ще доведе до истинското българско. (…) Имитиране фолклора е също опасно (…) Затова никога не съм насилвал себе си, за да творя „български“. Главното е да творя „неновски“. Щом е Неново, то е и българско.“

„Някои намират у мен известно влияние на Скрябин. (…) Нищо по-далечно. Скрябин като име и компонист узнах едва 22-годишен, след Първата ми симфония, и то с Пета соната. Вече бях далеч в работата си с Трета симфония, когато чух за първи път Втора симфония и „Поема на екстаза“. Втората не ми направи никакво впечатление. Поемата ме порази. Познати, включително и Бичев, ми казаха нея вечер, че „чули мене“. Свършвайки Третата си симфония, се запознах с много други неща от Скрябин и тогава разбрах колко е опасен той за мене. Не защото ще ми повлияе и ще го копирам, а защото вървя (несъзнателно дотогава) по същите пътища.“

„През есента на 1923 г. атмосферата се сгъсти. Дойде златната марка, а с нея и грижата за издръжката. През зимата започнах да замествам в кино един пианист. Лятото на 1924 г. започнах редовно. 7 часа дневно – от 16 до 23 часа. (…) Трябва да призная, че свиренето в кино няма нищо общо с обикновеното свирене по оркестри. (…) Най-изтънко опознах всички инструменти – и ако нашите музиканти все още се мусят на тежките изисквания, там всички ги правеха – дори сме правили извънредно интересни опити – винаги в името на тази „звучност“. (…) Най-тежка беше 1925 г. Няколко опита да получа някои поръчки за компониране филмова музика, чрез които се надявах да се откъсна от киното, пропаднаха. (…) Няколко хубави филми наведоха на идеята за отделни сцени към тях да напиша характерна музика. Направих около 10 скици. И хубава Гротеска – за контраст на мрачната Балада. По-късно, 1926 – 1927 г., инструментирах за голям оркестър три от тях и Гротеската. Така се подредиха моите „Четири скици за голям оркестър“ (1924 – 1925) – Въжделение, Копнеж, Гротеска, Танц. Писах ги, без да влагам нови проблеми, така, от добро чувство; днес те са едни от най-често изпълняваните ми работи. Носят типичния мой белег; понеже са малки, нямат и особени формални проблеми. Трогват със своята искреност, сърдечност. Бляскава инструментация, без търсене на ефекти, винаги леко покрита с нежно було, характерна за моята оркестрова звучност.“ (Из писмо на ДИМИТЪР НЕНОВ до Константин Зидаров от 26. VІІІ. 1938)