Ян Сибелиус – Исторически сцени

 

All'overtura
Scèna Festivo

През 1899 г. Сибелиус пише няколко пиеси за Дните на Пресата. На 14 декември същата година той ги използва в оркестрова сюита, която се състои от Увертюра, Сцена, Като болеро и Финал. Този същият финал се превръща във Финландия, когато се появява аранжиментът му за пиано през 1900 г.  Финландия е първата пиеса, която е отпечатана и бързо става популярна по света. Едва през 1911 г. композиторът поглежда отново към музиката за Дните на Пресата и преработва сюитата от края на 1899 г. Така Песента на Вяйнямьойнен се превръща в Като увертюра, четвъртата картина Финландците в Тридесетгодишната война стават Сцена и третата картина, т. е. Болерото, което изобразява двора на херцог Йохан се превръща във Фестиво. Единствените пиеси, които остават непубликувани са краткият Прелюд, втората картина Покръстването на финландците и петата картина, мощната но кратка Великата омраза. В своя дневник Сибелиус първоначално нарича творбата Характеристична сюита и през 1911 г. пише в дневника си, че стилът на увертюрата е старомоден. Малко по-късно измисля заглавието Исторически сцени. Частите Като увертюра, Сцена и Фестиво оформят окончателно сюитата на 24 септември 1911 г. Скоро публиката усеща свежата мелодична изобретателност на младия Сибелиус заедно с деликатните подобрения, направени в пиесите от опитния оркестров композитор. Например той подчертава още повече силно драматичната атмосфера на Сцената и нейните завладяващи звукови багри. Сибелиус дава на сюитата относително ранен номер - оп. 25. Творбата е изпълнена за пръв път в Хелсинки на 11 октомври 1911 г. от Оркестъра на Хелсинкското филхармонично дружество, дирижиран от Сибелиус.