Феликс Менделсон - Концерт за цигулка и оркестър в ми минор оп. 64

 

І Allegro molto appassionato
ІІ Andante 
ІІІ Allegretto non troppo – Allegro molto vivace
 
Концертът за цигулка и оркестър в ми минор оп. 64е последната голяма оркестрова творба на Менделсон. Той е важна част от цигулковия репертоар и е един от най-популярните и често изпълнявани концерти за цигулка на всички времена.
 
След като през 1835 г. Менделсон е назначен за главен диригент на Гевандхаус, той избира за концертмайстор своя приятел от детинство Фердинанд Давид.Възникването на концерта се дължи на тяхното професионално сътрудничество. В писмо от 30 юли 1838 г. Менделсон пише на Давид: "Бих искал да напиша цигулков концерт за теб през зимата. Върти ми се в главата един в ми минор и началото му не ми дава мира." След шест години концертът е готов. Има много възможни причини за това забавяне като например композиторски съмнения, Третата симфония или не особено щастливият период в Берлин, където Менделсон отива по искане на пруския крал Фридрих Вилхелм ІV. Въпреки това Менделсон и Давид поддържат редовна кореспонденцияотносно концерта.Ръкописът на партитурата носи дата 16 септември 1844 г., но Менделсон продължава да търси съветите на Давид до самата премиера. Първото изпълнение на концерта е на 13 март 1845 г. със солист Фердинанд Давид. Менделсон е болен и не може да дирижира и затовапремиерата е дирижирана от датския композитор Нилс Гаде. За пръв път Менделсон дирижира концерта на 23 октомври 1845 г. също с Фердинанд Давид като солист. Всъщност този цигулков концерт е първият от многото, композиран с участието на професионален цигулар и е пример за много бъдещи сътрудничества.
 
Въпреки че концертът се състои от три части в стандартната структура бърза-бавна-бърза и всяка част следва традицията във формално отношение, концертът е новаторски и съдържа много нови характеристики за своето време. Сред отличителните аспекти са почти незабавното встъпление на цигулката в началото на творбата, (вместо да изчака оркестровото представяне на главните теми на първата част, както е типично за концертите от класиката) и композирането на концерта като едно цяло, в което трите части са мелодично и хармонично свързани и се изпълняват "атака" - няма паузи между частите.