Концерт на Божидара Кузманова и Хосе Мигел Родиа

Тя - блестяща солистка, преподавател във виенското училище "Й.С. Бах" и вдъхновителка на нови, посветени лично на нея творби от съвременни композитори.
Tой - всепризнат майстор на палката, чиято яснота на жеста и способност да увлича оркестрите в емоцианалната дълбочина на творбите.
Тя е Божидара Кузманова, той – Хосе Мигел Родиа. Ще свирят на сцената на зала България на 28. септември от 19.00 часа.

Пограмата:
Феликс Менделсон – Концертна увертюра „Хебриди“
Сергей Прокофиев – Концерт за цигулка No 1
Лудвиг ван Бетовен – Симфония No 2

БОЖИДАРА КУЗМАНОВА: КОГАТО РАЗУМЪТ СРЕЩНЕ ЧУВСТВАТА

Божидара Кузманова не свири на цигулка, тя живее с нея. Изпълненията ѝ се определят от критиците като „изразителни и страстни, с разум, но и с чувства“. "Тя не просто свири, тя ви кара да усетите вътрешната енергия на музиката в себе си. Прецизността ѝ е обогатена с чар и елегантност.“ Божидара е свирила като солист с всички големи български оркестри, с Филхармония Бохуслав Мартину, Котман Щрайхисти, Оркестър Грац, Радио-симфоничен оркестър Прага, Нов симфоничен оркестър Базел, Симфония Монтевидео, Виенски Бах солисти, Бранденбургските симфоници и др. От няколко години преподава в Музикалното училище Й.С. Бах във Виена. Талантът и обаянието на цигуларката са оценени и от много съвременни композитори, които ѝ посвещават солови творби.

Коя си ти? 
Родена съм в Пловдив, живяла съм в София, завършила съм музикалното училище в София и заминах за Виена където завърших университета за музика. Свиря много камерна музика, соло, преподавам във Виенската музикална Академия и музикалното училище "Бах", радвам се на семейството си и на русата ми бълха в къщи (синът ми).

Кога и защо започна да свириш на цигулка?
На четири и половина. Защо е по-труден въпрос... имала съм била талант, имала съм била слух, и ръцете ми били добри...не че аз или който и да било около мен имаше представа, какво ме чака след взимането на това решение. Но никога не съм съжалила. Първият ми учител, Михаил Щерев ме научи да обичам цигулката и ми помогна да я направя основният ми начин за изразяване, втората ми учителка Лидия Радионова ми помогна да развия и таланта и текниката си, а професорът ми във Виена Гюнтер Пихлер ме направи музикантът който съм днес. Невероятно стечение на обстоятелствата, голямо благословение за което съм много благодарна.

Кои са върховете, към които се стремиш? Кои са върховете, които си достигнала?
Върховете които съм достигнала обикновено са тези, които вече съм забравила. Аз не помня наградите си от конкурси например, коя кога беше. Винаги трябва да си погледна биографията. Целите се променят с възрастта, с опита, но основният връх към който се стремя е да свиря музиката така, както тя звучи в главата ми, което успявам за кратко и рядко. Иначе ежедневно се стремя към това да бъда по-добра версия на себе си от вчера, във всяко едно отношение.

Какво е усещането да ти посветят творба?
Да те свържат до живот с резултата на размисли и творчество на друг човек. Аз имам щастието доста творби да са ми посветени, всичките много различни, но червената нишка в тях е, че композиторите са осъзнали, колко важен е за мен израза в музиката. Интелектуалността е интересна на хартия, но музиката трябва да убеждава слушателя, не само читателя...

Любими композитори, любими произведения?
Много са...но ако има един без който не мога да живея, то това е Брамс. А любимите ми парчета - една част от тях ще излезнат даже на диск тази година през ноември. Не "най-доброто от Божидара" ( това се надявам все още да е пред мен) а "моите любими произведения".

На каква цигулка свириш сега? Колко цигулки си имала?
Постилионе 1890 Имала съм много. Имала е силно казано, свирила съм на тях. На повече от 15 Страдивари и 7-8 Гуарнери дел Джезу. Да не изброявам останалите, които не са толкова известни имена, но също много добри инструменти. Те ме научиха на изключително много и обогатиха представата ми за музиката безкрайно много.

Предизвикателството да си преподавател?
Мисля че най-голямото предизвикателство е, че трябва да живееш и свириш според собствените си високи стандарти които преподаваш на студентите си. Не може да говориш едно и да правиш друго, а не може да нямаш високи стандарти когато преподаваш. В някакъв смисъл обучаваш и себе си на дисциплина и себеразвитие.

Какво правиш, когато не свириш?
Обичам да пътувам, да работя в градината, да си играя със синa ни, да чета, да се разхождам, да пиша... обичам да пробвам нови неща, обичам да уча.

Няколко думи за концерта в зала „България“?
Концертът, който аз ще свиря е 1-ви на Прокофиев. За мен той е като руска приказка: с много фантазия, подреден но и с много различни ефекти и тембри. Забавен, очарователен, на места леко сантиментален, на други почти див. И Василиса Прекрасна е в него, но и баба Яга и незнам коя е по-интересна от двете.

Любим виц за музиканти?
Защо валдхорната е "божествен" инструмент? Защото само Господ знае какво ще излезе от нея.
(Всъщност любимият виц на Божидара е съвсем логичен. Нейният съпруг е соло корнист на Виенската филхармония)