Едуард Лало – Испанска симфония

 

Испанска симфония в ре минор за цигулка и оркестър опус 21 е написана през 1874 година. Творбата е в пет части и е посветена на големияиспански композитор и цигулар-виртуоз  Пабло Сарасате.  По оновавремеиспанската тематика е на мода в Париж (в същотовреме Бизе например работивърхусвоята опера «Кармен»)  и елементите от екзотичния колорит могат да бъдатусетенивъв всяка една от частите  на симфонията. Самият Сарасате бил първиятизпълнител на соловата партия на премиерата, състояла се на 7 февруари 1875 година в Париж. Може да се смята, че наричайкисвоето произведение «Испанска симфония» композиторът е ималпредвидпредивсичкоиспанския темперамент на солиста, макар че, кактоотбелязватспециалистите, Испанската симфония изиграварешаваща роля в кариерата на Сарасате – именно след нея той започва да акцентиравърхуиспанскитемотиви в своетоизпълнителско и композиторско творчество. Освентова, оказва се, че Испанската симфония е послужила катоизточник на вдъхновение и на Чайковски при работатаму над неговияцигулков концерт през 1878. По времето, когатоЧайковски си почива в Швейцария, цигуларят Йосиф  Котек мудонасяняколко нови цигулкови произведения, в това число и Испанската симфония, и те дваматапросвирватприложението за цигулка и пиано. Вследствие на товаЧайковски се вдъхновява толкова много, че  оставядругата си работа настрани и започва да пише своя прочутцигулков концерт. 
 
Макар да е наречено „Испанска симфония“ произведението  на Лало на практика представлява концерт за цигулка и се възприема по този начин и до днес. То  е пълно с испански мотиви и е една от двете най-изпълнявани творби на Лало, заедно с неговия концерт за виолончело. „Официалният“ цигулков концерт на композитора (фа мажор, опус 20) и неговата Симфония в сол минор, написани 13 години по-късно се разват на много по-слаб успех и не се изпълняват и записват толкова често.