Гостуващи диригенти и солисти

Стефан Тарара е роден в Хайделберг и едва единайсетгодишен печели първия си сериозен конкурс. За своите по-малко от 30 години е натрупал в изключително динамичната си биография завидните 23 първи награди от най-престижни конкурси за цигулари, като за последната си най-скорошна ще разкаже на българската публика на срещата в „Музикалната стая“. Тарара свири с огромен успех на няколко континента, включително в Китай, Израел и много, в най-престижните зали и с най-професионалните оркестри. В момента продължава музикалното си образование в университета в Цюрих при проф. Закар Брон. Свири на майсторска цигулка на Николо Галиано от 1860 г.

Албена Данаилова е концертмайстор на Виенската филхармония. Родена е в София в семейство на професионални музиканти. Първи уроци по цигулка взима още на 5-годишна възраст, на 12 изнася първия си концерт.

Завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков", а после и Музикалната академия "Панчо Владигеров", след което заминава за Германия. Там учи в класа на проф. Петру Мунтеану, завършва Висшето музикално училище в Рощок.

Носител е на награди от конкурсите "Светослав Обретенов", "Млади музикални дарования", "Ян Коциан" и "Концертино Прага" - Чехия, в Клостер Шьонтал - Германия, "Тибор Варга" - Швейцария, "Виторио Гуи" - Италия.

Има записи за БНР и БНТ, за германски радиостанции. Била е помощник-контцертмайстор и солист на Баварската държавна опера.

Преди да стане концертмайстор на Виенската филхармония, тя вече е свирила първа цигулка в Лондонската филхармония. Била е също концерт-майстор на оркестъра на Баварската държавна опера в Мюнхен.
Във Виена, наред с концерти във Виенската опера, Албена Данаилова вече свири – отново първа цигулка, разбира се – и в световноизвестната Виенска филхармония.

ЙОХАНЕС ВИЛДНЕР учи дирижиране, цигулка и музикознание във Виена и Парма при Карл Остерайхер и Владимир Делман.
Бил е част от състава на Виенската филхармония. Първата му позиция като диригент е начело на Филхармонията на Кошице (Словакия), след това става главен диригент на оперите в Прага и Лайпциг. През 1997 става музикален директор на Нов филхармоничен оркестър на Вестфалия в Германия. Остава на този пост в продължение на 10 години. От 2010 до 2014 е основен гостуващ диригент на BBC Concert Orchestra в Лондон. От 2014 е директор на Австрийския оперен фестивал OPER BURG GARS, същата година е назначен като професор по дирижиране в Университета във Виена.
Редовно е канен да дирижира Симфоничния оркестър на Баварското радио, Кралския филхармоничен оркестър в Лондон, Новара филхармония в Токио, оркестъра на Арена ди Верона, Дрезденската филхармония, симфоничните оркестри в Берген, Хонконг, Шанхай, оперните оркестри в Прага и Загреб и много други.
Записал е над 100 дискове и DVD-та, сред които Брукнер (трета и девета симфониs), интегрални версии на „Така правят всички“ на Моцарт и „Прилепът“ на Йохан Щраус, всички творби на Шуман за пиано и оркестър, както и албум с творби на непознати композитори като Д'Ерлангер и Браунфелс с Оркестъра на Би Би Си. В прочутата Мюзикферайн в австрийската столица дирижира Виенския Щраусов оркестър и Оркестър Бетовен от Бон, както и Оркестъра на залцбургския Моцартеум и Националния оркестър на Мексико. В последното издание на Опера Бург Грас той постави „Отело“ на Верди.

Роден за пианист, Стефан де Мей обича най-много от всичко да споделя. Да споделя страстта си, деликатното си и умно свирене, своята чувствителна индивидуалност, изостреното си усещане за контакт.
След като получава диплом с отличие от Ecole Normale Алфред Корто и диплом за концертиращ пианист от Консерваторията в Ротердам, Стефан де Мей оформя образованието си с отличен атестат по камерна музика от Консерваторията в Монс. Лауреат е на множество конкурси в Италия, Испания, Австрия, Гърция, САЩ, Холандия, името му стои и на афишите на големи музикални фестивали.
Понастоящем Стефан де Мей преподава пиано и камерна музика в Консерваторията в Ротердам, Кралската консерватория в Лиеж и в IMEP в Намюр; редовно е канен като гостуващ преподавател в HEMU – град Сион в Швейцария. Дискографията му представлява изкусително пътуване през целия клавирен репертоар и се ползва с жив успех според мнението на международната преса. Един от най-новите му записи, този на Шопеновите ноктюрни, се сочи от американската преса като образцов; артистът не се спира и пред предизвикателствата на новата музика, регистрирайки на дискове композиции на Пярт, Р. Либерман, Лисит и Янсенс. Един от звукозаписните му проекти е посветен на вариациите – от Бах до С. Франк, друг на клавирното танго – с композиции на Пиацола, Брагато, Девреез и Бросе. Търсен партньор за камерна музика, Стефан де Мей свири с най-различни ансамбли, като си струва да се подчертае сътрудничеството му с Люк Тоотен и Дамиен Пардон в 
Трио Портичи.

“Башкирова представлява впечатляващ модел за подражание като пианист, който одухотворява всеки звук и го дарява с фигуративен език и живот” пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ за Елена Башкирова, която е родена в Москва и е учила в Консерватория "Чайковски" в майсторския клас на баща си (Димитрий Башкиров), самият той известен пианист и учител.
През 1998 г. Елена Башкирова основава Международен музикален фестивал за Камерна музика в Йерусалим. Като Артистичен директор тя създава това ежегодно музикално събитие за камерна музика, където участват международно признати музиканти. От основаването си фестивалът заема важна част в културния живот на Израел. През април 2012 г. е основан и German partner festival в Еврейския музей в Берлин. Концертите са високо ценени от публиката. Журналистката Джулия Спинола пише за „Франкфуртер Алгемайне цайтунг“: “Комбинацията от музикален ентусиазъм и чист прагматизъм е онова, което прави Елена Башкирова толкова обаятелна.”
Йерусалимският фестивал за камерна музика гостува и извън границите на Израел с изяви в Берлин, Париж, Залцбург, Виена, Лисабон, Будапеща, Буенос Айрес и Сао Паоло, както и международно признати летни фестивали като фестивала в Люцерн, Музикалния фестивал в Рейнгау, фестивала Джордже Енеску в Букурещ, Клавирния фестивал в Рур и Бетовенфест в Бон.
Елена Башкирова свири репертоар от епохата на класицизма и романтизма, както и музика от 20-ти век. Редовно има изяви с известни оркестри и дълготрайни творчески взаимоотношения с диригенти като Семьон Бичков, Лоурънс Фостър, Карл-Хайнц Стефенс и Айвър Болтън.
През сезон 2016/2017 Елена Башкирова свири с Берлинска филхармония, Хамбургски симфоничен оркестър, Националният оркестър на Полското радио, Загребска филхармония. В трио със своите партньори Михаел Баренбойм и Юлиан Щекел, ще има изяви в Мюнхен, Брюксел, Париж, Цюрих и Люцерн.

Хайме Мартин бързо се издига до международно признание като диригет в последните години, след забележителна кариера като флейтист. През 2013 г. той става Артистичен директор и Главен Диригент на Симфоничния оркестър на Гявле и също така Главен диригент на оркестъра на Кадакес и Артистичен директор на Международния фестивал Сантандер.

Запомнящи моменти   от творческия сезон 2016-2017 на Хайме Мартин включват участия с Кралския ливърпулски филхармоничен оркестър, Оркестър Синфоника, Барселона, дебютът му с Кралската фламандска филхармония, Хелсингборг симфони, RTE Симфоничен оркестър в Дъблин, RTVE оркестър в Мадрид. Дирижира Меделсон – проект, реализиран в Мюнхен с участието  на  Академията  Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс.

Макар и активен диригент едва от 5 години, е работил със значителен брой оркестри, между които Лондонски филхармоничен оркестър, Филхармоничен оркестър на  Френското радио, Кралския шотландски национален оркестър, Симфоничен оркестър на Сао Пауло, Камерен оркестър Лозана, Национален оркестър на Лион, Пекински симфоничен оркестър, Оркестър “Улстер”, "Музикколегиум" Винтертур, Шведския радио симфоничен оркестър, London Mozart Players.

Хайме Мартин прави дебюта си като оперен диригент с “Вълшебната флейта” в “Ескориал“  Мадрид и фестивала “Сан Себастиян” през август 2012. Дебютира в Английската национална опера през февруари 2013, дирижирайки “Севилският бръснар”, а през 2014 "Сватбата на Фигаро".

Записите на Хайме включват  “Сифония № 9”, Шуберт, Симфония №3 “Ероика” на Бетовен с оркесътра на Кадакес; Сюита на Толдра в Ми, Концерт за цигулка и оркестър от Гарета, Диск с творби от Гарета, Гранадос, Талтабул и Ламоте де Гриньо, Оркестова сюита из оп. “Пепита Хименес” от Исак Албенис и др.

Соловите записи включват концерти на Моцарт със Сър Невил Маринър, примиерен запис на Синфониета концерт за флейта и оркестър написан за него от Хавиер Монтсалвадже и дирижиран от Джанандреа Носеда, Бахови творби за флейта, цигулка и пиано с Мъри Перахия и академията Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс за Сони и Квартет за флейта от Моцарт за звукозаписната компания ЕМИ

Роден в Сантандер, Испания, Хайме Мартин учи с Антонио Ариас в Мадрид и по-късно  с Пол Верхи в Хага, Холандия.

Един от малкото изпълнители с толкова бурна конкурсна, концертна, преподавателска и звукозаписна дейност, Джузепе Андалоро започва да учи музика и пиано в най-ранна възраст, а осемгодишен прави своя публичен дебют. На 14 печели първите си международни конкурси (Стреса, Pausilypon на Неапол) и започва стремителна концертна дейност. На 18 завършва Консерваторията Джузепе Верди с отличие и почетна награда под ръководството на Серджо Фиорентино и Винченцо Балцани и продължаа да се усъвършенства както в същата консерваторията, така и Моцартеума в Залцбург.
През 2000 г., на 18 години, той печели първа награда на Concurso Internacional di Cidade do Porto. През 2001 г. печели първа награда и всички специални награди от Международния конкурс "Алфредо Касела" в Неапол ( с председател на журито Алдо Чиколини) и Международния конкурс за пианисти Сендай, през 2002 г. Международен клавирен конкурс в Лондон, през 2003 г. в Рабат Гран При на Concours International de Musique du Maroc, през 2005 г. Международния клавирен конкурс Феручо Бузони в Болцано, през 2011 г. Международен клавирен конкурс в Хонг Конг. На Участва в най-важните фестивали и в най-престижните зали в света и работи с диригенти като Владимир Ашкенази, Джанандреа Носеда, Ендрю Парът, Томаш Бугай, Юлиян Ковачев и н. др. и с изпълнители като Сара Чанг, Сергей Крилов, Джон Малкович.
Води майсторски класове в Италия и в чужбина и е член на журито на голяма част от конкурсите, бийто лауреат е бил.
През 2005 г. е награден за художествени достойнства от Министерството на културното наследство, през 2009 г. той е удостоен с награда на името на Елио Виторини за музика.
Автор на транскрипции за две виолончели и две пиана на „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински и на Валс на Морис Равел.
Има много активна преподавателска и звукозаписна дейност.

Александрина Пендачанска е родена в София в семейството на известни български музиканти. Започва да изучава пиано на петгодишна възраст и завършва Националното музикално училище с пиано и и пеене. Нейният вокален педагог е майка й - международно признатото сопрано Валери Попова. Александрина Пендачанска прави своя дебют като Виолета (“Травиата”) на 17-годишна възраст, а на 19 печели певческия конкурс “Антонин Дворжак”, Международния вокален конкурс в Билбао и певческия конкурс UNISA в Претория. На 19 прави своя дебют в Лучия ди Ламермур в Билбао.

Нейния огромен вокален диапазон я води до репертоар, който наброява над 60 роли – от ранна музика (Попеа, Агрипина), до 20-ти век (Саломе, Хризотемида) от белканто и Верди (Семирамида, Ермиона, Чужденката, Елизабета, Луиза Милер, Еболи) до Бетовен (Фиделио) и Вагнер ( Кундри), от висок колоратур (Царицата на нощта) до мецосопрано ( Кармен).

Във високо оценените Моцартови записи на Рене Якобс за Хармония Мунди нейните превъплъщения като Вителия, Донна Елвира, Електра, Арминда са определяни от критиката като удивителни интепретации. Тези записи получават многобройни награди, сред които наградата на списание BBC Music Magazine Award, Gramophone Choice, две номинации Грами за най-добър класически албум и най-добър запис на опера.

Дискографията на Александрина Пендачанска включва също така и “Агрипина” (Хендел) за Хармония Мунди (номинация Грами за най-добър оперен запис за 2013), “Семирамида” (Росини) за Наксос, “Сесостри” (Тераделас), Живот за царя (Глинка) ролята на Антонида за Сони, “Камбаните“ (Рахманинов) за Дека, “Parisina D'Este” за Динамикс, „Юлий Цезар“ (Сарторио) за ORF, както и два албума с рецитал на оперни арии. Нейните изпълнения на ролите Елизабета от операта “Роберто Деверьо” и интерпретацията на Лукреция Кантарини от “Двамата Фоскари”, Донна Елвира (Дон Джовани), Алчина (Орландо Паладино) и Petite Messe Solennelle (Росини) с Гевандхаус Лайпциг под диригентството на Рикардо Шаи са издадени на DVD формат.

В последните сезони Александрина Пендачанска се появява в Берлинската Щатсопера (Агрипина), Брюксел Ла Моне (Елетра, Вителия), Виенската Щатсопера (Неда), Торонто (Елизабета), Екс-ан-Прованс ( Донна Елвира), Театър ан дер Вин (Цирцея, Попея), Хамбург (Донна Ана), Санта Фе ( Фиделио, Саломе), Токио (Кундри), Варшава ( Саломе), Баден Баден (Маргарита), Тулон (Амелия), Авиньон (Лейди Макбет) и откриването на обновения Болшой театър с “Руслан и Людмила “ от Глинка. В Москва тя изпълнява Саломе и Военен реквием с Лондонски Филхармоничен оркестър, дирижиран от Владимир Юровски.

Работила е с диригенти като Рикардо Шаи, Мюн-Вун Чунг, Шарл Дютоа, Елиау Инбал, Нело Санти, Бурно Бартолети, Маурицио Бенини, Бруно Кампанела, Даниел Орен, Владимир Спиваков, Рене Якобс, Марк Минковски, и е участвала в някои изключителни постановки на режисьори като Сър Джонатан Милър, Кристоф Лой, Клаус Гут и Димитри Черняков.

Син на руски емигранти, Жан-Жак Канторов е роден през 1945 година в Кан, Франция. Първоначално учи в Консерваторията в Ница, а на 13 години постъпва в Парижката консерватория при Рене Бенедети, където през 1960 се дипломира с първа награда по цигулка. Две години по-късно спечелва конкурса „Карл Флеш“ в Лондон, а след това, през 1964,  и Международния Конкурс „Паганини“ в Женева. През 1970 Канторов завоюва първо място на конкурса за камерна музика в Колмар в състава на клавирно трио, заедно с пианиста Жак Рувие и виолончелиста Филип Мюлер.

Жан-Жак Канторов притежава обширен репертоар, включващ творби от барока до съвременността Участва в различни камерни формации, а записите му са печелили редица награди. Сред тях са Grand Prix du Disque и Grand Prix de l’Académie Franz Liszt. Заема ръководни позиции в Ротердам, Страсбург и Консерваторията в Париж, където дълги години работи като цигулков педагог. В момента Жан-Жак Канторов продължава да се занимава с преподавателска дейност и провежда майсторски класове.

Според Grove Music Online, „Канторов притежава безпогрешна техника и красив звук, които съчетават в себе си най-доброто от френската и руската цигулкова школа“. Той свири на цигулка „Страдивариус“ от 1699 година, която преди него е била притежание на Леополд Ауер.

През 1980 Жан-Жак Канторов започва самостоятелна кариера като диригент, заемайки позицият главен диригент на камерния оркестър в Оверн, а по-късно и на Ансамбъл „Оркестрал“ – Париж. Има дългосрочни ангажименти като диригент с редица европейски оркестри, сред които Нидерландския камерен оркестър, оркестър „Тапиола Синфониета“ – Финландия, Камерния оркестър на Хелзинки и Камерния оркестър на Лозана. От 2004 до 2008 е главен диригент на оркестър „Orquesta Ciudad de Granada“ в Испания .