Гостуващи диригенти и солисти

През декември 2014 г., след множество внезапни откази, Оркестъра на Френското радио се обръща по спешност към своя тимпанист Адриен Перюшон (31 години), за да дирижира предвидения концерт в Аудиториума на Радио Франс. Да дирижира човек концерт в последния момент не е лесна задача, дори за обиграни диригенти, особено когато става дума за виден оркестър като този на Оркестъра на Френското радио и на толкова важно място като новия аудиториум.

Успехът му носи нови покани да дирижира оркестъра през сезон 2015-2016. Прави своя дебют и с Филхармонията на Лос Анжелис. След това работи с оркестрите в Лотарингия, Лозана, Кьолн и пр.

Прави активна кариера, а като оркестрант работи с видни професионалисти като Даниел Барембойм в Миланската скала, а по-близко време и с Клаудио Абадо и Оркестър Моцарт в Болоня. Свирил е в многобройни оперни театри като Парижката и Кьолнската опери. Често работи с Еса-Пека Салонен и Лондонския филхармоничен оркестър, както и с Чикагския симфоничен оркестър. Роден през 1983 г., Адриен Перюшон започва да учи пиано, след това фагот и накрая ударни инструменти. Назначен за главен тимпанист на Оркестъра на Френското радио от Мюнг Вун-Чунг през 2003 г., той е свирил и с Филхармонията на Сеул.

Адриен Перюшон започва да учи дирижиране през 2009 г. Работи редовно с Еса-Пекка Салонен, Франсоа-Ксавие Рот и Ален Алтъноглу. Скоро бива назначен като асистент в Операта в Кьолн и в Опера Комик. Прави своя дебют като диригент по покана на Операта в Кьолн през 2016 г.

Баритонът Кирил Манолов е роден в София. Завършва НМА „Панчо Владигеров“ в класа на проф. Илка Попова и проф. Павел Герджиков.

Носител на Голямата награда на международният певчески конкурс "Борис Христов" в София, както и награди от конкурси във Виена, Варшава, Барселона и Бреша. Дебютира през 1999 г. в ролята на Събо от операта „Момчил“ на Любомир Пипков в Русенска опера.

Гастролира на сцените на оперите в Берлин, Рим, Барселона, Триест, Парма, Токио, Кьолн, Хамбург, Севиля, Будапеща на фестивалите в Саволина, Лас Палмас, Дубровник, Равена, Мартина Франка.

Репертоарът му включва роли кат Набуко от „Набуко“, Симон Боканегра от „Симон Боканегра“, Амонасро от „Аида“, "Енрико от „Лучия ди Ламермур“, Жермон от „Травиата“, Ренато от „Бал с маски“, Фигаро от „Севилският бръснар“, Фалстаф и Форд от „Фалстаф“, Ескамилио от „Кармен“, Дон Карло ди Варгас от "Силата на съдбата", Милер от "Луиза Милер"и др.

През юли 2015 г. Кирил Манолов играе с огромен успех Фалстаф по диригенството на маестро Рикардо Мути на Оперния фестивал в Равена, Италия и в град Овиедо, Испания. Италианската критика определят Манолов като новият най-добър Фалстаф в света.

Бъдещият график на баритона включва ангажименти в "Аида” в Монреал, Симон в "Симон Боканегра” в Антверпен, Набуко в Щутгарт, Риголето на фестивала в Савонлина, Финландия и др.

Валентина Куцарова е родена във Варна. Завършва оперно пеене в НМА „Проф. П. Владигеров”. След дипломирането си за една година е солист в оперния театър в Плевен. Там изпълнява партията на Сузуки от оп. „Мадам Бътерфлай” на Пучини и партията на Фенена от оп. „Набуко” на Верди. През 1992 г. става член на международното оперно студио в Цюрих. На оперната сцена в Цюрих изпълнява партията на Графиня ди Чепрано от оп. „Риголето”, Тебалдо от оп. „Дон Карлос” на Верди и Лукреция от оп. „Похищението на Лукреция” на Бритън. По-късно става член на оперните театри в Линц и Сен Гален, където изпълнява главните мецосопранови партии от оперите: „Вертер” на Масне, „Проклятието на Тит”, „Така правят всички жени” и „Сватбата на Фигаро” от В.А. Моцарт, „Хензел и Гретел” от Хумпердинк, „Ксеркс” от Хендел, „Севилският бръснар” от Росини, „Прилепът” от Йохан Щраус, „Хофманови разкази” от Офенбах, „Кармен” от Бизе и др.

През 2002/2003 дебютира в операта във Венеция, в театър „Сан Карло” – Неапол, в Париж, на фестивала в Брегенц и в Монпелие. Следва дебют в оперния театър в Рин в Страсбург където изпълнява: Изабела от оп. „Италианката в Алжир” на Росини и Церлина от оп. „Дон Жуан” на В. А. Моцарт, Жулиета от „Хофманови разкази” на Офенбах в театър в Билбао.

Валентина Куцарова е носител на Гран При и първа награда от вокалния конкурс „Rocca delle macie” (1995) в Сиена. Печели втора и специална награда за най-добра интерпретация на песни от Едвард Григ на международния вокален конкурс на името на Кралица Соня в Осло (1997).

Михаил Михайлов е роден през 1987 г. във Велико Търново. Започва да учи пеене на 16 години, а преди това свири на цигулка. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, София през 2011 г. в класа на доц. Иванка Нинова. Участвал е в майсторските класове на Христина Ангелакова и Анна Томова-Синтова. Оперния си дебют прави още като студент с роли от белкантовия репертоар – Граф Алмавива от „Севилският бръснар”, Едуард Милфорт от „Брачната полица” и Ернесто от „Дон Паскуале”. Кариерата му започва непосредствено след завършването на Музикалната академия с ролите на Неморино в „Любовен еликсир”, Алфредо в „Травиата”, Камий дьо Росийьон във „Веселата вдовица” и Беппе в „Рита”, като гост на МДТ „Константин Кисимов” и ТМПЦ Варна. Участва в редица концерти с почти всички оперни и филхармонични оркестри в страната. Опитът в кантатно-ораториалните произведения Михайлов натрупва на сцената на Софийска филхармония, където от 2012 г. често е предпочитан гост-солист. Пее теноровите сола в реквиемите от Моцарт, Сен-Санс и Верди, в ІХ Симфония на Бетовен, Stabat mater от Росини.

През 2013 г., Михаил Михайлов дебютира във Великобритания, изпълнявайки „Реквием” – Верди, в Royal Festival Hall, Лондон, с Кралския филхармоничен оркестър. По-късно през същата година, участва във Верди/Пучини гала-концерт с Мюнхенския симфоничен оркестър. През 2013 и 2014 г., се изявява на фестивалите: „Klassik auf der Burg”; „Herrenchiemsee Festspiele” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус, както и в рецитал с произведения от същия автор и „Klassik am See” в ролята на Алфредо от „Травиата” и Херцогът на Мантуа от „Риголето”. През 2014/2015 участва в концерти с оркестъра на Филхармония Осака, както и в поредица от рецитали в Осака, Япония. Лауреат е на редица национални конкурси, както и на конкурсите за камерна музика: IV Международен конкурс за песенни дуа, посветен на творчеството на Рихард Щраус, София, България (втора награда и специална награда за изпълнение на песен от съвременен австрийски композитор) и XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия (Гран При).

Има записи за Българската национална телевизия, Българското национално радио, TV1, както и студиен запис на операта „Травиата” със Софийска филхармония.

Южнокорейското сопрано Мьонгджу Лий е учила при най-престижните вокални педагози в Сеул, след което продължава обучението си при проф. Хайнц Рее и проф. Норма Шарп в Берлин, както и при проф. Фена Кюгел-Зифрид в Мюнхен.

По време на обучението си в Корея е изпълнявала ролите на Мими (Бохеми) и Виолета (Травиата) с тенора Алфред Ким под диригентството на Мюнг Вун Чунг. Същият състав пее и в Карнеги хол в Ню Йорк. Изпълнявала е Мими и в Мюнхен под диригентството на Улф Ширмер. С „Neue Hofkapelle München“ под диригентсвото на Кристоф Хамър изпълнява две роли в Кралицата на феитена Хенри Пърсел в Принц-регент-театер.

От 2010 г. е в състава на Държавен оперен театър Линц, Австрия.

Там тя изпълнява: Доня Елвира (Дон Жуан), Фиордилиджи (Така правят всички), Памина (Въшебната флейта), Норина (Дон Паскуале), Виолета (Травиата), Джилда (Риголето), Елен (Лакме), Михаела (Кармен), Тоска (Тоска), Мелизанда (Пелеас и Мелизанда) и др.

В държавния театър Касел гостува няколко пъти в ролята на Мими (Бохеми). През 2015 г. пее в поредица от предствления като Чо Чо Сан (Мадам Бътерфлай) в Роял Албърт Хол, Лондон.

През 2016-2017 г. в Линц ще се превъплъти ролите на Алис Форд (Фалстаф) и Доня Анна (Дон Жуан).

Като концертен изпълнител има успешни солистични изяви в Миса солемнис (Бетовен) и Симфонии № 2, 4 и 8 на Густав Малер. В Центъра за изкуства в Сеул, заедно с Алфред Ким участва като солист в Симфония № 9 на Бетовен под диригентството на Мюнг Вун Чунг.

Изнасяла е рецитали във Виенската Концертхаус.

През 2010 г. Тацуки Нарита спечелва ІІ-награда на Международния конкурс Маргьорит Лонг-Жак Тибо, отличен е също с годишната награда на Sacem. През 2012 г. е удостоен със сребърен медал и Втора награда на конкурса Кралица Елизабет, присъдена му е и специалната награда на името на Йожен Изаи. Година по късно цигуларят записва първия си компактдиск със сонати от Сезар Франк и Габриел Форе. Получава много национални награди като Idemitsu Music Award, Hotel Okura Award, Jomou Arts Award като признание за своята изключителна и обещаваща кариера. Тацуки Нарита вече е свирил с много японски оркестри като Kansai Philharmonic с Огюстен Дюме, Kyoto Symphony conducted с Роберт Тревино, Tokyo City Philharmonic с диригент Росен Миланов, Sapporo Symphony, дирижиран от Такааки Отака, New Japan Philharmonic с Кен-Ичиро Кобаяши. Наскоро той предприе турне в цяла Япония с Пражкия симфоничен оркестър и диригент Пиетари Инкинен.

Цигуларят е учил при Масако Савада, Ейко Ичикава, Хамао Фуджияма и Жан-Жак Канторов. Свири на цигулка „Тартини“ от 1711 г., изработена от Страдивари (с любезното позволение на Munetsugu Collection, както и на "ex-William Kroll" (1738) от Гуарнери дел Джезу, предоставена му от анонимен благодетел. 

Адриан Прабава е изобретателен диригент, чийто подход към музиката на композитора позволява всеки инструмент да бъде чут, а всеки инструменталист – оценен според своя опит и значимост” – „GBopera”

Роден в Индонезия, Адриан Прабава учи цигулка във висшето музикално училище в Детмолд и диригентство при Ейджи Оуе във Висшето училище за музика, театър и медия в Хановер. Посещава майсторските класове на Йорма Панула, който става и негов ментор редом с Курт Мазур и Бернард Хайтинк. Между 2006 и 2008 г. Адриан Прабава е постоянен гост-диригент в театъра и филхармонията в Тюрингия, Германия, получава възторжен прием и признание за работата си върху оперетата на Шостакович „Москва, Черьомушки”. В Komishe Oper дирижира „Прилепът” и „Възход и падение на град Махагони“, в театъра на Бон - „ Хензел и Гретел“, в театъра на Магдебург -„Завъртането на винта“. Адриан Парбава извоюва своето международно признание през 2005 г., след изключителен успех на 49-тия Международен конкурс за диригенти в Безансон. Става асистент на Курт Мазур в Националния Оркестър на Франция; той е и първия стипендиант на фонда за млади таланти Хайтинк през 2007 г.; работи като асистент-диригент на Бернард Хайтинк в кралския оркестър Concertgebow в Амстердам до 2010 г. Някои от най-значителните моменти в кариерата на Адриан Прабава за сезон 2015/16 са дебютите му с Симфоничния оркестър на Олбор, Бременския филхармоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Исландия, Измирския държавен симфоничен оркестър, Държавния Симфоничен Оркестър на Ярославъл, Лондонската Филхармония, Филхармоничния Оркестър на Люксембург, Симфоничния Оркестър на Квебек, Националния Симфоничен Оркестър на Тайван и Филхармоничния Оркестър на Ерфут. Неколкократно е работил също с Симфоничния Оркестър на Анталия, Марсилския Филхармоничен Оркестър и Casa da Musica в Порто. 

Евгения Ралчева е родена в гр.Пловдив. Завършва художествено училище. Ученичка на световно известното мецосопрано Александрина Милчева. Завършва нейната академия "Сакра". Завършва Нов Български Университет, специалност “оперно пеене”.

Своя първи дебют на оперната сцена прави в ролята на Виолета, "Травиата". Печели втора награда на престижния международен конкурс "Борис Христов", който се провежда на сцената на Софийска опера. Има първа награда на международен конкурс "Бряг на надеждата" Албена.Трета награда 2014 в първото издание за певци на конкурса за камерна музика"Панчо Владигеров". Участвала е в много фестивали, между които "Аполония","Софийски музикални седмици" и др.

Пяла е под диригенството на Емил Табаков, Михаил Ангелов, Борис Хинчев, Методи Матакиев, Найден Тодоров, Йордан Дафовски и др.
В момента е солист на Държавна Опера – Пловдив. Наскоро дебютира като Татяна в изключително успешната премиера на Евгени Онегин.
Под диригентството на Е.Табаков изпълнява "Четири последни песни" от Р. Щраус, което печели "Кристална лира".
В репертоара си има роли като Мими "Бохеми", Виолета "Травиата", Лиу "Турандот", Анджелика "Сестра Анджелика", Антония "Хофманови разкази”, Неда "Палячи".
Пяла е и много ораториални произведения, сред които "Реквием" от Дж. Верди, "Реквием" от Моцарт, “Стабат матер” Перголези-Бах (първо изпълнение за България).

Амори Коейто е роден през 1984 г. и започва да учи пиано на 4 години, а цигулка на 7 години при Мишлен Льофевр в консерваторията в Бордо. Неговото изпълнение на Соната № 3 на Изаи, когато е едва единайсетгодишен, е оценено особено високо. На 12 години получава златен медал за камерна музика, а на следващата година и за цигулка, а няколко месеца по-късно влиза в Парижката Национална консерватория в класа на Жан-Жак Канторов. През 2003 г. се установява в Ню Йорк и в продължение на 4 години се усъвършенства при Пинкас Цукерман. През този период получава ценни съвети и от големи музиканти като Захар Брон, Бърнард Грийнхаус и Тибор Варга.

Амори Коейто от няколко години някак съвсем естествено се наложи като един от най-забележителните цигулари на своето поколение. Както подчертава The Strad Magazine, публиката на най-големите световни зали го приема особено радушно заради неговото дълбоко музикално проникновение, безукорната му техничност и топлото звучене на инструмента. През 2004 г. Амори Коейто прави своя дебют в Stern Auditorium – най-голямата зала на Карнеги хол с концерта на Брамс. След този успех той получава покана за гостуване в най-престижните зали – Weill Hall , Център Кенеди, Център Отава, зала Гаво с рецитали или като солист на Orchеstre National de Capitole de Toulоuse, Киевска филхармония, Оркестър ORTVE Мадрид под палката на Туган Сохиев, Ари ван Бейк, Жан-Жак Канторов… През 2006 г. Коейто печели Първа награда и пет специални награди на прочутия конкурс Родолфо Липицер в Италия. През 2007 г. получава наградата Айзенберг-Фрид. Стипендиант е на няколко фондации и програми. По време на своето обучение е стипендиант на Манхатън Скуул.

Неговият творчески опит и истинската му страст към камерната музика често го срещат за съвместни проекти с музиканти като Пинкас Цукерман, Джоузеф Силвърстайн, Франсоа Салк, Майкъл Три, Никола Ангелич и мн. др. През 2008 г. става концертмайстор на оркестъра в Оверн, където се ползва с пълното доверие на Ари ван Бейк и на целия оркестър. Случва се и самият той да дирижира оркестъра от своето място. През 2012 г. става концертмайстор на Оркестъра на Френското радио.

Мария Принц е родена и израснала в семейството на големия български диригент и композитор Константин Илиев.

Напуска България в края на 70-те години, за да специализира на Запад. Поради проблеми около разрешението да излезе в чужбина, не се връща в родината две десетилетия. В това време от този свят си отива баща й, композиторът Константин Илиев.

Мария завършва Висшето училище за музика „Ханс Айслер” в Берлин, специализира във Виена при Йорг Демус и в Париж при Ивон Лефебюр.

Сред концертните изяви като соло пианист през годините се открояват тези с Виенската филхармония под диригентството на Рикардо Мути, със Софийска филхармония с диригенти сър Невил Маринер, Патрик Галоа, Мартин Пантелеев и др.

Мария изнася и много самостоятелни концерти на фестивалите в Залцбург, в Сапоро (Pacific Music Festival), Мартенски музикални дни в Русе и др.

Аплодират изявите й в „Carnegie Hall“ в Ню Йорк, Queen Elisabeth Hall в Лондон, Musikverein и Konzerthaus във Виена, Bunka Kaikan в Токио.

Разбира се, тези постижения я радват, но не те, а ежедневното усещане за допир до музиката я прави истински щастлива.

„Моята професия, която е и хоби, ми доставя радост във всеки един момент – радостта не е ограничена само в миговете на излизане на големи сцени и последвалия успех. Но аплодисментите са само един аспект от щастието на тази професия. Пак казвам – много важно е, че това състояние на щастие практически е и в ежедневието и всеки един момент на допир до музиката”.

Започва да преподава от 1982 г., а от 1987 г. е преподавател в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и вече над 30 години работи там. Води майсторски класове в Залцбург, Япония, САЩ и у нас.

През годините Мария изнася редица камерни концерти със световни величини като членовете на Виенската филхармония Алфред Принц, Петер Шмидл, Волфганг Шулц, Дитер Флури, а също и с флейтиста Патрик Галоа, кларинетистите Андрю Маринер и Филип Кюпер и певците Красимира Стоянова и Матиас Гьорне.

Сър Невил Маринър е роден в Линколн, Англия, през 1924 г. Започва да учи цигулка и на 13 годишна възраст е приет в Кралския музикален колеж в Лондон. По-късно продължава да се усъвършенства в Парижката консерватория. Бил е преподавател по музика в престижния Итън колеж, а след това се присъединява към струнен квартет „Мартин“. Тогава сформира Якобински ансамбъл с изпълнителя на клавесин и музиковед Търстън Дарт.
В младежките си години бъдещият сър свири с едни от най-известните лондонски оркестри. Само 12 години от кариерата му минават в състава на световноизвестния Лондонски симфоничен оркестър. Те са и изключително важни за по-нататъшното му развитие като музикант. Там той има възможност да концертира под палката на легендарни имена като Тосканини, Фуртвенглер и Караян.
През 1959 г., сър Маринър основава Академия "Сейнт Мартин ин дъ фийлдс", или иначе казано камерен оркестър, които бързо се превръща в един най-добрите ансамбли в света. В началото бъдещият диригент свири в него като цигулар, едва по-късно се насочва към дирижирането. За второто основна роля изиграва Пиер Монтьо, който е и първият му учител в тази област. А първите му изяви като диригент са с Камерния оркестър на Лос Анжелис в периода 1969-1979 г.
Следващите години от кариерата му минават като директор на оркестъра на Минесота. Почти по същото време той заема подобен пост и в Радио-симфоничния оркестър на Щутгарт. Постоянно го канят и като гост-диригент на едни от най-елитните ансамбли, сред които
Staatskapelle в Дрезден и Concertgebouw Orchestra Amsterdam. Има почти двеста записа с фирма "Филипс" и е работил с едни от най-известните хора на изкуството като Джеси Норман, Кири Те Канава, Алфред Брендел, Виктория Мулова, Барбара Хендрикс.
Сър Невил избира, аранжира и записва със своя оркестър музиката за филма „Амадеус” на Милош Форман, за което е удостоен с награда „Грами” за най-добър класически албум – първата от трите, които притежава.
През 1979 г. е удостоен с титлата Кавалер на Ордена на Британската империя, а през 1985 г. получава благородническата титла "сър". Удостоен е и с награда от френското Министерство на културата за принос към френския културен живот. Това съвсем не са всички отличия, които той притежава и е получавал. Най-голямото обаче, както сам казва, е признанието на публиката.

През 2015 г. става член на Ордена на кавалерите на честта във Великобритания.

Родена в Германия в семейството на музиканти, Клара-Джуми Канг започва да свири на цигулка на три годишна възраст. Само след една година тя постъпва в музикалното училище в Манхайм като става най-малкият ученик, приеман някога в това учебно заведение. По-късно отива в консерваторията в Любек в класа по цигулка на Закар Брон. На 5 години дебютира с оркестър, а година по-късно е на корицата на списание „Die Zeit”, а темата е „Ерата на вундеркиндите“. На 7-годишна възраст е приета в Джулиард Скуул с пълна стипендия и учи при Дороти Дилей. На тази възраст Клара вече е свирила със знаменити оркестри като „Гевандхаус“ в Лайпциг, Филхармонията на Сеул, симфоничните оркестри на Атланта, Ница и Хамбург. На 9-годишна възраст записва солов рецитал и Тройния концерт на Бетовен за звукозаписната фирма „ТЕЛДЕК“.

Клара завършва бакалавърска и магистърска степен в Корейския университет по изкуствата в класа на Нам-Юн Ким. В този период печели първи награди от редица международни конкурси като „Тибор Варга“ и „Сендай“, конкурсите в Индианаполис, Хановер и Сеул. Клара-Джуми се представя като гостуващ артист на световно признати оркестри в Япония, Корея, Русия. Изнася рецитали в цяла Азия, прави концертни турнета в САЩ и Европа. През последните години работи с Виенския камерен оркестър, Оркестрите на швейцарска Романия и Санкт Петербург, „Кремерата Балтика“, „Московски виртуози“, „Берлински барокови солисти“, Филхармонията на Сеул, Мариински оркестър и редица други. Сътрудничи с Гидон Кремер, Владимир Спиваков, Хартмут Хенхен, Чо Лян Лин, Максим Рисанов, Готие Капюсон, Юрий Темирканов, Валери Гергиев.

През 2012 г. Клара е обявена за една от 100-те най-обещаващи и влиятелни личности в Корея. Получава и множетво награди за цялостна кариера и изключителни постижения в изкуството.

От пет години Клара живее в Мюнхен. За да купи подходящия лък за цигулката си, Клара позира като фотомодел в реклами за козметични продукти. Критикувана остро за това, тя отговаря: „Лъковете струва толкова много, какво лошо има в малко позиране?!“

Клара-Джуми Канг свири на цигулка „Страдивариус“ от 1708 г., предоставена й от Samsung Cultural Foundation Korea.

НИНА ВЕСЕЛИНОВА е родена във Варна и на 5-годишна възраст започва да свири на цигулка. На 16 се обръща и към пеенето. Завършва Консерваторията в София като цигулар и певец. Усъвършенства се в университета „Моцартеум” в Залцбург отново с цигулка и пеене.

По време на следването си участва в майсторските класове по цигулка на Ифра Нийман, Шмуел Ешкенази, Игор Озим, Маюми Зайлер. Носител е на първа награда от международния конкурс „Св. Обретенов“ през 1998 г. в специалност „цигулка“. Следват покани за участие във фестивалите „Musici Artis” в Брюксел, Фестивал за нова музика в Залцбург и концерти в Konzerthaus във Виена.

През 2005 г. Нина Веселинова дебютира в ролята на Аполо в концертното изпълнение на „Аполо и Хиацинта“ от Моцарт на Mozartwoche. Работи с музиканти като Норико Шиозаки, Оливие Мулен, Сабине Зимон и Ружа Семова.