Потомък на перуански и уругвайски предци, Клаудио Боркес  единодушно  е обявен от диригенти, публика, концертни  представители и критика за един от най-впечатляващите и чаровни  музиканти от неговата генерация. Последното му турне във Вашингтон и Латинска Америка с Националния симфоничен оркестър, ръководен от Кристоф Ешенбах, премина при небивал успех. „Свиренето му e превъзходно и запомнящо се, а  интерпретацията му на концерта за виолончело от Едуард Лало е най-доброто, което някога сме чували" – пише критиката от „Washington Post".

Ученик от класа на Борис Пергаменшчиков, Клаудио Боркес постига успех още в ранна възраст – той получава награди от международния конкурс за изпълнители „Чайковски"  в Москва  и  конкурса на името на Ростропович в Париж . През 2000 е отличен с цели три награди на първия международен конкурс на името на Пабло Казалс , проведен под патронажа на „Kronberg Academy" :  самата Марта Казалс Истомин връчи на Клаудио Боркес първа награда , а освен това той получи  и специалната награда за най-добро изпълнение на камерна музика, както и привилегията да свири на виолончелото на Пабло Казалс в продължение на две години.

Боркес е носител и на  първа награда от Международния  конкурс  за изпълнители в Женева – постижение, което постави успешен старт на кариерата му като солист. Междувременно той започна да се занимава и с преподавателска дейност – от 2003 е гост-професор в Академията за музика „Ханс Айслер" в Берлин и е поканен като професор в музикалната академия в Щутгард през есента на 2011 година.

КЛАУДИО БОРКЕС е свирил с с редица изтъкнати оркестри: Sächsische Staatskapelle Dresden,   Gewandhausorchester Leipzig, с почти всички германски радиооркестри , с камерния оркестър от Вюртенберг – Хайлброн,  Виенския симфоничен оркестър, „Колегиум Музикум“ –Базел, Оркестъра на Париж,Филхармоничния оркестър на Радио Франс,Оркестъра на Тулуза, Оркестъра на Романска Швейцария , Оркестър „Тонхале“ – Цюрих, „Академия Сейнт Мартин ин дъ фийлдс“, Чешкия филхармоничен оркестър, Руския Национален оркестър и Филхармоничния оркестър на Варшава.  В Япония той свири със Симфоничния оркестър на Токио „Ен Ейч Кей“, а в САЩ напоследък се изявява на концерти на Бостонския симфоничен оркестър, оркестрите на Лос Анжелис, Кливлънд, Чикаго, Детройт и Филаделфия.  Сред диригентите, с които е работил, са Даниел Баренбойм, Рафаел Фрубек Де Бургос, Джонатан Дарлингтън, Томас Досгаард, Кристоф Ешенбах, Ханс Граф, Манфред Хонек, Яков Крайцберг, Сър Невил Маринър, Леонард Слаткин, Кшищоф  Пендерецки и др. Клаудио Боркес редовно участва  в редица фестивали като гост-солист. Сред тях са: фестивалът на името на Пабло Казалс в Пуерто Рико, Лондонският фестивал, Фестивалът „Пендерецки“ във Варшава и Международният фестивал за камерна музика в Йерусалим. Участва в концерти в рамките на фестивалите в Тангелууд, Равиния и Аспен и Холивуд Боул, а също така – фестивала на Гидон Кремер  "Les Musiques" в Базел и фестивала в Локенхауз, Австрия 
През сезона  2013/14  Клаудио Боркес е свирил в „Концертхауз“ – Берлин, в Пуерто Рико и Форт Уърт – Тексас, участвал е в Бетовеновия фестивал в Бон и е свирил с камерния оркестър на Кьолн под диригентството на Кристоф Попен и с оркестъра на филхармоничното общество на Бремен. Появява се също  на концерта по откриването на 18-я Бетовенов фестивал във Варшава, организиран от Елжбета Пендерецка, където изпълнява Двойния концерт на Брамс и Тройния концерт на Бетовен заедно с Юлиян Рахлин.
 
Сред най-отличаващите се изяви на изпълнителя за сезон 2014/15  са няколкото концерта в САЩ, Вашингтон с Националния симфоничен оркестър, дирижиран от Кристоф Ешенбах, Филхармоничния оркестър на Лос Анжелис, дирижиран от Шарл Дютоа и концертите във Финландия с оркестър „Kymi Sinfonietta“, дирижиран от Андреас Делфс.
 
Клаудио Боркес има множество записи на CD , участия в радио- и телевизионни предавания, свири за саунд-трака на филма  "Ten Minutes Older - The Cello", който е показван в киносалоните по цял свят. Работи също с артиста Клаус-Петер Киршнер върху проекта  "Room for Pablo Casals" – едно своеобразно посвещение на големия виолончелист, съчетаващо в себе си думи, звук и картина.
 
 

 

 
 
 
 
Още в тази категория: Иво Йорданов »