hall b wЗала "България" е построена по идея на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество "България" като част от цялостен комплекс, включващ и хотел.
За комплекса, който е в съседство с Двореца на бул. "Цар Освободител", през 1931 се обявява конкурс за застрояване на парцела.


Спечелилите конкурса арх. Станчо Белковски и Иван Данчов изработват окончателните планове и поемат изпълнението. Строежът започва през пролетта на 1935 и първата построена част са именно сградите от страната на ул. "Г.Бенковски" в това число и зала "България".
Комплексът е завършен през есента на 1937 и откриването му се отбелязва с концерт на 9 октомври на Академичния симфоничен оркестър с диригент Цанко Цанков и солисти - френският органист Жозеф Боне и пианистите Димитър Ненов и Люба Енчева, изпълнили Концерта за две пиана от Йохан Себастиан Бах и Третия клавирен концерт на Панчо Владигеров.

В първоначалния си вид зала "България" се е състояла от голяма зала с 1470 места за публика (партер, два балкона, ложи) и със сцена за 100 души оркестър и 200 - хор. На сцената е бил монтиран орган на фирмата "Зауер" от Франкфурт на Одер с 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби.
Бомбардировката от 24 май 1944 разрушава залата, органа и двата рояла. През 1949г. залата е възстановена и в нея концертира Царският Военен симфоничен оркестър, ръководен от Саша Попов.

Откъс от книгата „Моят жизнен път” на Христо Иванов Ганев, издателство Захарий Стоянов:

"Част от строителната програма на ЧКЗД (Чиновническото кооперативно застрахователно дружество): 
На трето място в пластментната програма на дружественото управление идват строителните мероприятия. Тия мероприятия имаха предвид не толкова печалбата, колкото запазване вътрешната стойност на капитала пред една инфлация. Имаше несъмнено и други странични основания. Така яви се жилищната криза...
....С оглед на тия цели и други възможности, закупиха се големи незастроени места в чертата на София и в близост до нея, както и се изкупиха съседните на дружественото здание сгради – недвижими имоти, които образуваха един блок от около 7 декара в съседство с Двореца в центъра на София. Паралелно се яви инициативата на Столичната община за застрояване на опразнените места на бившите артилерийски и гвардейски казарми с големи жилищни блокове за задоволяване жилищни нужди, за която цел се предлагаше образуването, с участие на общината, на един финансов блок. Дружеството взе положително отношение и предвидя за своето участие един капитал от 20 милиона лева.
Построи се първо за собствени нужди на дружествените канцеларии един монументален дом на главния булевард „Цар Освободител”, ъгъла „Бенковски”, застроен в два етапа. А по-късно /1937 година/ се построи големия блок, представляващ модерния хотел „България” и концертната зала „България”, която за нещастие не само на дружеството-собственик, но и на културата на България, при бомбардировките през 1944 г. бе разрушена и опожарена напълно.
Няма нужда да се казва и доказва от какво голямо значение беше тоя блок. Той имаше не само значение за пласмента на дружествените фондове. Неговото значение далеч надхвърляше частния интерес на дружеството-собственик. Той беше паметник на стопанска и културна творческа идея, олицетворяващ и представляващ българската национална култура и нейните най-високи прояви. Това беше едновременно паметник на кооперативното вдъхновение и на жива кръвна връзка между кооперация и народна култура.
Някои повърхностни и дребнави хора, изтъкани от низки чувства на завист и злоба, които не могат да виждат повече от носа си, не се стесниха да кажат, че Чиновническото дружество тури капиталите на голямата народна кооперация в услуга и за облага на стопанския елит и на буржоазията изобщо. И тая плитка и недостойна интрига пуснаха в ход по пътя на конкурентната пропаганда срещу вдъхновеното от чисти, висококултурни и кооперативни съображения дело. Напразно, разбира се. Тоя паметник остана и днес да краси столицата и да говори на чужбина за културната и цивилизована България за напредъка на българския народ и за необятните възможности на българската кооперация."

За Христо Иванов Ганев:

Роден в Севлиево през 1874 г. Завършва химия и естествени науки като степендиант на новооткритото Висше училище – София / сега Софийски държавен университет/. Веднага започва да учителства последователно в Севлиево, Свищов и Търново. През това време се включва активно в първите борби на учителското движение и става член на БРСДП /широки социалисти/. Заедно с Т.Г.Влайков става един от ръководителите на обединение Български учителски съюз, редовен делегат на конгресите и на два пъти избиран за председател на БУС. След няколкогодишно учителстване и активна дейност в професионалните борби на Българския учителски съюз, вече познат със своята обществена дейност, Христо Ганев е извикан в Министерството на народното просвещение като началник на основното образование и се включва по предложение на министър Никола Мушанов в изработването на законопроекта за народното просвещение, който става закон през 1909 г. и открива цяла епоха в делото на народната просвета.
След кратка почивка и няколкомесечна служба в Министерството на финансите Христо Ганев навлиза в нова област, в която съдбата му определя изключително широко и ползотворно поприще. През 1910 г. той е поканен за член на Управителния съвет на младото още Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество. Много скоро с богатите си заложби – широк поглед и проницателен ум, будна мисъл и извънредно трудолюбие, придружени със спокойствие, тактичност, чувство на отговорност и дълг, Христо Ганев спечелва доверието на Управителния съвет и не след дълго става директор, а след няколко години - главен директор, и през 1930 година с избор на управителния съвет оглавява като председател Чиновническото кооперативно застрахователно дружество /ЧКЗД/